Само една точка, а милион поводи за страхове
Северен Лондон не помни подобна смесица от унижение, паника и футболна безизходица. Докато привържениците на Арсенал празнуват първа титла във Висшата лига от 22 години насам, само на няколко километра разстояние Тотнъм гледа към последния кръг с мисъл не за Европа, не за трофеи, а за елементарното оцеляване.
Да, именно така изглежда реалността за „шпорите“ през пролетта на 2026 година. Отбор, който само преди 12 месеца играеше финал в Лига Европа срещу Манчестър Юнайтед в Билбао, днес влиза в заключителния двубой от сезона срещу Евертън с нужда от поне точка, за да избегне една от най-срамните кампании в историята на Премиър лийг.
Роберто Де Дзерби неслучайно нарече този мач „по-важен от финал“. Италианецът отлично разбира какво е заложено на карта. Не става дума просто за оставане в елита. Става дума за гордостта на клуба, за достойнството на институция, която години наред се опитваше да убеди света, че принадлежи сред английския и европейски елит.
Само че сезонът на Тотнъм се разпадаше бавно и шумно още от есента. Поражението с 1:2 от Челси преди дни само отвори още по-дълбока рана. „Сините“ бяха уморени физически и психически след финала за ФА Къп срещу Манчестър Сити, но въпреки това Тотнъм изглеждаше безжизнен почти цял мач. Едва след попаденията на Енцо Фернандес и Андрей Сантос тимът сякаш осъзна в каква опасност се намира.
Тогава дойде и спорният момент с Марк Кукурея и Мики ван де Вен. Защитникът на Челси буквално събори нидерландеца в наказателното поле секунди преди изпълнение на корнер, но ВАР не можеше да отсъди дузпа, защото топката все още не бе в игра. Една секунда. Толкова делеше Тотнъм от шанс да измъкне нещо на „Стамфорд Бридж“ и вероятно да сложи край на агонията още тогава.
Вместо това страховете останаха живи. Сега сметката е проста - точка срещу Евертън почти сигурно ще бъде достатъчна, защото Уест Хем изостава с две и има далеч по-лоша голова разлика. На теория изглежда спокойно. На практика обаче Тотнъм не изглежда като отбор, на който някой би заложил спокойствието си.
„Шпорите“ нямат домакинска победа във Висшата лига от 6 декември, когато Томас Франк все още беше начело и тимът надви Брентфорд с 2:0. Оттогава насам „Тотнъм Хотспър Стейдиъм“ се превърна в място на нерви, освирквания и разочарования. Само две домакински победи за целия сезон - статистика, достойна за изпадащ отбор, а не за клуб с амбиции към Шампионската лига.
Иронията е жестока. Арсенал най-сетне стигна върха, а Тотнъм е на ръба да пропадне в Чемпиъншип за първи път от 1977 година.
Все пак има и футболен аргумент в полза на домакините. Последният сблъсък между двата тима завърши с убедително 3:0 за Тотнъм на „Хил Дикинсън“, когато Мики ван де Вен вкара два гола, а Пап Матар Сар оформи крайния резултат в края. Любопитното тогава бе, че Евертън владееше повече топката и създаде повече атаки, но Тотнъм показа онази ефективност, която толкова често липсваше през настоящия сезон.
Сега обаче „карамелите“ пристигат в Северен Лондон в съвсем различно настроение. Макар да нямат победа в последните си шест мача, хората на Дейвид Мойс вече изиграха своята огромна роля в развръзката на сезона. Именно драматичното 3:3 срещу Манчестър Сити преди дни на практика отвори широко вратата към титлата за Арсенал и удари тежко амбициите на „гражданите“.
Така Евертън влиза в последния кръг без напрежението на битка за оцеляване или Европа, но с достатъчно причини да играе за честта си. А точно това често прави подобни двубои още по-опасни за отбори като Тотнъм, които са парализирани от напрежение.
Вниманието логично ще бъде насочено към фигури като Ришарлисон, Матис Тел и Рандал Коло Муани, от които Де Дзерби очаква да поведат отбора в най-важния мач на сезона. Особено любопитен остава случаят с Ришарлисон, който ще се изправи срещу бившия си клуб в момент, когато феновете очакват именно той да покаже характер.
От другата страна Джордан Пикфорд продължава да бъде стабилната фигура в състава на Евертън, а Бето и Илиман Ндиайе носят достатъчно скорост и физика, за да накажат всяка паника в защитата на домакините.
А паника определено има. Роберто Де Дзерби говори за „достойнство“, „гордост“ и „история“, защото отлично усеща, че този мач е много повече от последен кръг. Той е съд над цял един сезон на хаос, грешни решения и пропуснати предупреждения. Тотнъм оцеля на ръба и през миналата година, но този път бездната изглежда още по-близо.
Само една точка дели „шпорите“ от спасението. Само че понякога именно тази една точка тежи най-много.
"Източник:БГНЕС"

